Mission completed pt.2!

И такааааа... днес беше интервюто за виза!

Като изключим забавното място, на което се намира Американското посолство и невъзможния начин да стигнеш до там без чуждата помощ на любезен шофьор, който като подаяние се смилява да те откара... първото впечатление от сградата беше добро:) хехе
Уви, трябваше да се появи така нужния в българския разказ, дразнител - т.е. фейсконтрол no. 1 - дефиниция: супер учтива личност, която се грижи да развали настроението ви със саркастични въпроси и коментари и изживяваща себе си като неразбран Джеймс Бонд. Иначе казано посрещна ни един типец, който с епогрижи да ни се скара защо не сме го уведомили за какво сме пред посолството, после посочи с мазен поглед и пренебрежителна гримаса къде трябва да отидем... От следващото място ме посрещна студен тип, който поиска лична карта и ми каза да се разкарам, след като провери дали съм 'в системата' /малко по-учтив, все още недостатъчно... /
Следващият персонаж - фейсконтрол no. 2 - погрижи се да ми посочи вратата, през която трябва да мина. Жалко, че не беше толкова любезен и когато забеляза, че едвам я отворих...

Бойко Борисов на младини ме пое след вратата, каза гръмогласно: 'Телефона!' и на въпроса ми заедновс чантата си ли да ги оставя последва : 'Не можах да разбера кво толкова сложно има да схванеш, че казах телефона!?!' ... минавах през детектори, разкопчавах якета, връщаха ме да повтарям дадени действия и ме хранеха с иронични коментари, които се правех, че не чувам.

Когато стана президент, ще сменя охраната в Американското консулство!

Защо, по дяволите, хората от обслужващия сектор не знаят как да се държат с останалите.. и не им ли е в задълженията да бъдат мили и любезни - имаме нужда от поправка в Конституцията (процедурно предложение)!

нтервюто мина доста добре, американците явно знаят как да се държат с околните и през първите си 7 години са научили нещо повече от това как да хванат вилицата и що е туй ножът!

Трябва да се отпразнува... май това е изводът от цялата история...