Спомняш ли си...

Вали...пак. Да, за пореден път..само че този път май дъждът не ти пречи..не го забелязваш?
А какво забеляза днес...от къде мина? По коя улица...и това ли не помниш...
Искаш да ти разкажа...добре...но по-добре слушай внимателно - не искам да повтарям никога повече тази история, разбрахме ли се..

Роди се точно, когато слънцето изгряваше и понечи да го стигнеш, но беше твърде рано и ти , изглежда, разбра това. Дръпна се лекичко и се усмихна, вместо да заплачеш.
Животът ти не беше никак лош, смееше се на пеперудите, които прехвъркаха из стаята и те гледаха сякаш ти беше слънцето, а крилете им, покрити с лед, имаха нужда да ги стоплиш, за да продължиш да живееш...от коя ли стая бяха отлетели този път...
Затворих прозореца, изплаших се, че може и от теб да си отидат...
Но те останаха...
Обаче ти порасна и предпочете да си поиграеш с комарите, вместо да погалиш пеперудите, твоите пеперуди.Така и не успя да осъзнаеш, че новите ти приятели не те искаха, те искаха мен.

Ти силен ли си? Не знаеш? Тогава беше силен…

Помня,че харесваше червено. И ягоди обичаше също, да... Ех, колко беше красиво предното лято, нали... A ягодите, помниш ли колко големи и сочни бяха те? Сигурно и това е отлетяло от съзнанието ти.. Няма да те мъча повече, ще продължа, имай малко повече търпение..
Знам, че те боли, но задръж за малко прозореца затворен, знам, че ти е топло... само още малко, моля те... дължиш ми го...
Слънцето залязваше, а ти вече дори не мислеше за него, не се опита нито веднъж да го докоснеш. Достраша ли те, изплаши ли се... Избра си Луната, с множеството и трапчинки. Попадаше във всяка, ден след ден и бягайки събаряше една по една звездите..

А те- комарите се хранеха с плътта ти. Свираше се в ъгъла, мирно и кротко и само тях чакаше- къде са, кога ще дойдат... И вече не светеше толкова силно.
Пеперудите една по една започнаха да замръзват, ти не можеше да ги топлиш повече. Гледаха безнадеждно в мен, а аз само свеждах поглед и мълчах. Не ме питай защо, вече нямаш време да ти обясня, а от това мен повече ме боли... И слушаше, всеки ден, него- вятъра, той те викаше и плачеше, и страдаше.. Вилнееше наоколо и ти нашепваше за ягодите...
А ти растеше ли, растеше и само за тях питаше - комарите...
Защо те чуваха... Защо бяха по-силни?
Та ти можеше и Слънцето и Луната да побереш в очите си.
И те успяха! Взеха мен !

Вече можеш да отвориш прозореца... наслаждавай се, последните ти пеперуди ще отлитнат!
А можеше да избереш вкуса на ягодите, да, онези същите- сочни и големи, или ... Какво? Не обичаш ягоди ...

А мен обичаш ли ме?!

2005