Стихове

* * *

Прегърна ме
кървавото усещане,
че с римите си
разболявам музата
на вече страдалото съзнание.
Давят се сълзите му
и капка по капка
умираме ние. . .

* * *

Хапя мисълта.
Полудялото ми самочувствие
се крие.
От ноктите на отмъщението
бягат думите.
Спъват се
в безизразни лица.
Отново умирам сама.

* * *

Попадам
в трапчинките
на ревността.
Поглъща ме
коварната и усмивка.
Загубвам се.

* * *

Гората от думи
изгаря.
Димът мирише
поетично.
Крясъците на изреченията
отекват в болното ми съзнание.
Без да искам
изстривам света.

* * *

Нахалството
си търси приятел.
Нахълтва болезнено
и без да ме пита.
Разкъсва ризата,
гризе любопитството.
Да му кажа ли,
че няма никой в мен ?

* * *

Откъсвамстраница от бъдещето.
Студена е усмивката
на плачещата илюстрация.
Скучно розовият и поглед
изгаря дланите на злото.
И моите парят. . .

* * *

Тиквен фенер
свети
над пътя до страха ми.
Сенките около него
играят на криеница.
Тъпчат
остатъците от смешното,
гнездили в мен.
Ако изгасне,
ще се страхувам ли
от тъмната си страна?

* * *

Животът
е риторичен въпрос.
Ние сме запетаите,
търсещи безличното си значение
в текст,
пълен с бодливи преживявания.
Изтрият ли ни,
умираме.

* * *

Обречена е любовта
да слугува на хората.
Отмъщението и-
с кисел вкус,
с парещ поглед,
който боли.
Горчи
страстната му усмивка.
Ще го скрия в картината,
която рисувам с боите
от моята злоба.

* * *

Разпиляха се угарки
от шепота на тишината.
В мъртвия пепелник
остана само животът
да търси сивата си звучност.

* * *

Убива ме
меланхоличното звучене
на морските вълни.
Търся брега на тишината.
Искам да се скрия
от любовния повик
на гласрусите.
Те ще ме принудят
да остана.

* * *

Капят листата
на времето.
Мъчат се да избягат
винените му следи-
12 любовни сълзи.
Предателство.
Отново пияно е
мъртвото ежедневие.
Светът умира
есенно...

* * *

Не мога да опитомя желанието
да се преродя.
Безжизнени са пръстите
на старата любов-
закъсняла усмивка,
забулена в орехови листа.
Потъналият кораб на деня
свири по устните ми.
Щастието се спъва
в клавишите.
Океан
умрели чувства.

* * *

Вгледано в мъглите
глухарчето се разтопи
във вечността.
Горчиви билки
се впиха
в сянката ми.
Докоснато
от пипалата на пеперуда,
рухва гордото ми Его.
Изтичат капките желание
и се превръщам
в мраморна кула.

СЪН

Поръсена със звезден прах,
смъртта заспива.
Сънят и дращи
моето спокойствие.
Събуждам се
обляна във сълзи
и...
пак започвам
да сънувам.

* * *

Изтръпнаха пръстите
на търпението.
Сграбчвам себе си
и си тръгвам.

* * *

Луничките на зимата
играят по лицето ми.
Захаросаните им усмивки
се топят бързо и измамно,
сякаш никога не са ме наранявали.
Само една невинна мелодичност
се лута в паметта. . .

* * *

Захапват ме
брокатените устни
на насладата.
Търся ключа,
за да избягам
от клетката
на греховността.

* * *

Ореолът ми-
от тръни.
Душата-
захарна мъгла.
Тялото-
то вече липсва.
Да,
това съм Аз!

2003-2005