Аз и моята съквартирантка :)

Хоооп ето две деца :)
Хехе много им се кефя на тези снимки, правихме ги една вечер, бяхме едни щастливи, луди, не помня защо, ама то не е задължително всяко нещо да бъде обяснено, нали?!

It`s been a while...

... since my last post was added...

За изминалото време не съм сигурна, че са се случили толкова много неща... и все пак let me see... приключих с терзанията около визата и нещата се наредиха, отава да си запазя самолетен билет и да го платя разбира се, която част е най-лесната и засега я отлагам, почти неоснователно.

Ходих на село... хубаво е да си идеш за кратко на село - манджа и излежаване до късно, забавлявах се с малкото диване в ролята на братовчедка ми и като цяло си починах стабилно. Неприятна емоция бе отразяването и опитът да възприема пазната стая на прабаба ми, която почина преди десетина дни... на 87г. Случва се. Само че гробищата ми действат потискащо. Отново си припомних погребението на дядо и самия него, който май все още избягвам да възприема като мъртъв. И ми липсва. И доста ще ми липсва и занапред, изглежда. А и идва Великден, без дядо не е същото, без пламенните му речи и пожелания, без въодушевеното му и въодушевляващо присъствие, без голямата му усмивка и празничното щастие, на село вече не е същото. Обичах да ходя, сега изпитвам двуполюсни чувства и не съм особено сигурна, че бих останала за дълго. Някакси ми е скучно, а и виждам колко и е скучно на баба, сама.

И на мен ми е малко самотно напоследък. Днес, разхождайки се, установих няколко липси, които ми пречат да бъда напълно щастлива и доволна от това, което върша. Събуждам се все с усмивка и настроение, но с усещане за нещо като че ли загубено, нещо смислено и събуждащо емоции, ама от онези, дето не можеш да ги опишеш лесно. И без да звуча феминиски , това е за съжаление мъж, а за съжаление - защото е нещо, което не мога да контролирам за момента. Мъж и тръпката от събуждането до него, от първото обаждане, когато не е при мен, от леката ревност, кяото бих изпитала при среща с бившето му гадже, леките глупави безсмислени скандали и моментите, в които искам да счупя чиния в главата му - от нерви :) Всичко!

Когато му дойде времето... казвам си и продължавам да мисля.. за друго.