Сладолед

Яде ми се сладолед и е 00:21 часа, и няма отворен магазин наоколо. Тоест има, ама е малко надалечно наоколо и няма как да стане тая работа да се иде до там. И никой не иска да дойде на гости, да е минал предварително през магазин и да е купил по един хубав голям сладолед с малко шоколад и ванилия, може да е с повече шоколад, не възразявам.
На този свят му липсват ентусиасти. Ей такива спонтанни, самостартиращи се хора, дето много, много не му мислят и същевременно не са прекалено несериозни. И дето не закъсняват за срещи...
И такива, които обичат сладолед в 00:21.

Тортас де навидад

"Като гореща вода за шоколад" на Лаура Ескивел (между другото вече разбрах какво е магически реализъм, така че вече съм пич) е освен интересна и доста вкусна книга.

Тортас де навидад, или иначе Коледни хлебчета (за които, признавам си, малко сме закъснели, ама в книгата пише, че може да се ядат и по рождени дни, така че позволено ми е)

Продукти:
1 консерва сардини
1/2 наденица
1 глава лук
риган
1 консерва чушки серано*
10 хлебчета

Начин на приготвяне:
Лукът се нарязва на ситно. Препоръчително е да се сложи резънче лук на темето, за да се избегнат иначе неизбежните сълзи, които както казва Ескивел започнат ли, ревеш, ревеш, ревеш...
Наденицата се пържи на съвсем слаб огън, че да боли - хем да остане сурова, хем да стане златиста на цвят. Щом е готова се отстранява от огъня и се прибавят сардините, които обаче са предварително обезскелетени и остъргани с нож (да им се махнат черните грозновати петънца). След тях идва ред на лука (изплакали сме си очите вече, време е да се замези), нарязаните чушки и стрития риган. Сместа се оставя да престои преди да се напълнят хлебчетата.

Замислям се.. така като гледам, ако ме домързи и пържени филийки ще свършат работа.
И решавам 'to be continued...'

*мексиканците отглеждат над 15 сорта пипер с различни вкусови качества, но предимно люти

Long time no write

Я от колко много много време не съм писала нищо в това пространство, бях го забравила даже, ама ха - как се сетих и аз не знам! :))

И сега следва въпросът - аз какво да напиша? Четох какво съм разказала преди време, общо взето битови забави, какво да се прави! Честит празник - на мен, на теб, който четеш, на България, че нали сме си българи, па и такива ще си останем, даже и тези, дето не го харесват и се изнасят - орисия. Ама на мен нали си ми е много хубаво да съм си българка, та - ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

Хубав ден, не слънчев, ама все пак хубав. Малко е мокър асфалтът. И аз имам хиледи неща да свърша (като всеки - че на нас човеците времето нали все не ни стига), ама ще ги върша после (дето никога не идва). Сега ще чета книжка, май е хубава - "Като гореща вода за шоколад" на Лаура Ескивел. Вчера една ПО-хубава млада дама ми я даде, че аз като казах, че не знам какво е магически реализъм и ме заля с гореща вода.