Четецът

Има един такъв филм - така си се казва Четецът (The Reader). Гледах го. Хубав филм, честно казано. Хубав, ама ако го разчетеш правилно. И се замислих аз - какъв ли човек е човекът, който чете..
- Четящ, ще каже някой - просто.
- Четящ, ама какво чете?
- Книга, вестник, списание.
- Много просто.
И се замислих аз по-дълбоко, ей така седнах сериозно да помисля, дето обичаме да казваме. И ако някой ми се беше обадил по телефона и пита "Как си, какво правиш?" аз нямаше да кажа "Нищо" (както съм свикнала), ами щях да му кажа "Мисля".
- Четецът, казвам, знае как да разбира хората около него. Не знам дали другите четци разбира, ама тея, дето не четат, са му лесни, много лесни. И умее да вижда напред. Гледа голямата картинка. И не се крие от другите, защото са му лесни, и това е хубаво, много хубаво. Защото знае какво иска и как да го постигне. А тея, дето не четат, тях ги е страх да знаят какво искат. Ето я голямата разлика.
Голямата картинка и голямата разлика.
Големи хора сме и уж трябва да знаем как да четем, а често се случва да забравим. И то лошото тогава идва - като забравим, много ни е страх да си признаем, и срам ни е. И бягаме, защото това също е лесно.


Жената от филма и нея я беше срам... и умря.