Тортас де навидад

"Като гореща вода за шоколад" на Лаура Ескивел (между другото вече разбрах какво е магически реализъм, така че вече съм пич) е освен интересна и доста вкусна книга.

Тортас де навидад, или иначе Коледни хлебчета (за които, признавам си, малко сме закъснели, ама в книгата пише, че може да се ядат и по рождени дни, така че позволено ми е)

Продукти:
1 консерва сардини
1/2 наденица
1 глава лук
риган
1 консерва чушки серано*
10 хлебчета

Начин на приготвяне:
Лукът се нарязва на ситно. Препоръчително е да се сложи резънче лук на темето, за да се избегнат иначе неизбежните сълзи, които както казва Ескивел започнат ли, ревеш, ревеш, ревеш...
Наденицата се пържи на съвсем слаб огън, че да боли - хем да остане сурова, хем да стане златиста на цвят. Щом е готова се отстранява от огъня и се прибавят сардините, които обаче са предварително обезскелетени и остъргани с нож (да им се махнат черните грозновати петънца). След тях идва ред на лука (изплакали сме си очите вече, време е да се замези), нарязаните чушки и стрития риган. Сместа се оставя да престои преди да се напълнят хлебчетата.

Замислям се.. така като гледам, ако ме домързи и пържени филийки ще свършат работа.
И решавам 'to be continued...'

*мексиканците отглеждат над 15 сорта пипер с различни вкусови качества, но предимно люти